Еднократните найлонови и пластмасови опаковки, които до вчера се смятаха като благо за цивилизацията, сега се определят като заплаха за нейното съществуване. Въпросът наистина е радикален: или ние трябва да спрем да ги употребяваме, или те ще ни унищожат. Време е за живот без отпадъци.
За съжаление, пластмасовите отпадъци станаха нещо обичайно. Контейнерите преливат от пластмасови бутилки и кутии. Из въздуха и по улиците хвърчат найлонови торбички с всякакъв размер. Природата е замърсена от неприбраните отпадъци на отминали пикници. По реките и моретата плуват всякакви отпадъци. А неразрешените сметища се превърнаха в срамен артефакт на нашето време.
Пластмасата, която е попаднала в реки и водоеми, по някакъв начин се отзовава в морето, а след това – в океана, където се образуват гигантски острови от боклук. Един от най-големите такива е в Тихия океан. Площта му е 1,6 милиона квадратни километра, а теглото му е сто милиона тона. И той не е единственият. Има огромно количество боклук в Южния Тихи океан, в Северния Атлантик, в Индийския океан и на още много други места, където по груби изчисления са натрупани над 270 милиона тона боклук.
А островите от боклук са смъртоносни за големите бозайници като китове и делфини. Убиват риби, костенурки и птици, които се заплитат в пластмасовите отпадъци и изхвърлените мрежи и умират.
Как да се справим с милиони тонове боклук? Как да го рециклираме, без да навредим на природата? С какви сили и на чия територия да се извършва обработката? Какво ще струва тя? Въпроси, които все още нямат отговор.
Пластмасовите опаковки, попаднали в природата не се разлагат със столетия, но може да се счупят, да се разпаднат на малки частици, измерени в микрони. А тази микропластмаса представлява още по-голяма опасност за всички живи същества, включително и за нас – хората. След като попаднат в канализацията, тези частици попадат във водни обекти с пречиствателни станции за отпадни води. Отново може да се върнат във водна среда с морски обитатели и после – при човека.
Най-любопитното е, че тези микрочастици, пътувайки през боклука в океана, през депа и канализации, абсорбират всичко, което им се изпречи – органични замърсители, петролни продукти, патогенни бактерии, тежки метали, вируси и т.н. Такива токсични микробомби могат да попаднат в нашите бели дробове чрез дишане или в чревния ни тракт – чрез храна. А колкото по-малка е частицата, толкова по-голям е потенциалът за нейните вредни ефекти.
Самата пластмаса съдържа опасни вещества – пластификатори, които придават на материала устойчивост и издръжливост. Силно токсични, по хранителната верига те преминават в животните, оттам – в хората, натрупвайки се и отравяйки тялото.С една дума, колкото по-голямо е свръхпотреблението, колкото повече пластмасови опаковки ползваме, толкова по-голяма опасност създаваме за самите себе си. И спокойно може да се каже, че пластмасовите отпадъци в кръвта, черния дроб и далака са умален модел на боклука в световния океан.
Освен еднократните опаковки и бутилки, във водоемите има и битови отпадъци като чанти, съдове, автомобилни гуми, електроуреди, хигиенни принадлежности, фасове и други. Основната част от отпадъците потъват и се утаяват на дъното, а пластмасата остава на повърхността.
Единственият реален начин да се борим с пластмасовата опасност е да се намали и постепенно да спре производството на еднократни опаковки и те да отпаднат от ежедневието ни. А статистическите данни показват, че много продукти от ежедневието ни, освен опаковките, съдържат пластмаса – ексфолиращи кремове, избелващи пасти за зъби, модни продукти за коса, в битовата химия, в строителството и много други. Но е ясно, че нито бизнесът, нито потребителите могат да бъдат отклонени от порочния път на производство и потребление.
Наистина е време да се замислим всички за живот без отпадъци. Ако човек разбере до какво води макар и една хвърлена от него чаша за еднократна употреба – никога повече няма да го прави.