Интересни Факти за театъра

Театърът е една от най-старите форми на забавление. Историците вярват, че театърът е възникнал в първобитните времена, когато нашите далечни предци са изпълнявали ритуални танци преди лов и са празнували езически празници с незаменими танци и ритуали.

Първата държава, в която се появява професионален театър, е Древна Гърция. Театърът в древния свят е бил едно от любимите забавления на древните граждани. Става все по-популярен, през всички исторически периоди и има своите особености.

Артисти от всички времена и народи се опитват да завладеят публиката със своите изпълнения и актьорско майсторство. Голям екип от талантливи хора работи по театралния продукт.

Съвременният театър е синтез на литература, музика, хореография и изобразително изкуство. Руският театър е известен по целия свят. Чужденците, посещаващи Русия, със сигурност ще се опитат да посетят Болшой театър, известен по целия свят. И 2019 г. е била обявена за Година на театъра с указ на президента на Руската федерация.

Тази статия съдържа най-интересните факти за театъра.

Театърът в съвременния смисъл произхожда от древните гърци. В театъра при гърците, всички роли са се изпълнявали само от трима актьори. Всеки от тях може да представя няколко героя наведнъж. Всяко представление е имало благодетел, който спонсорира точно трима актьори. Всички роли в гръцкия театър са се изпълнявали само от мъже. Те също така са играяли и роли на жени, умело правещи това чрез добри костюми и грим.

Актрисите се появяват в гръцкия театър в края на древногръцката цивилизация, те играят ролята на проститутки в пантомими и мимове. А специален мъж с тояга в ръка поддържа реда в залата, който от актьорите се приближи до зрителите, бива удрян с тояга.

Най-малкият театър в света

Книгата на рекордите на Гинес отчита най-малкия театър в света, разположен в австрийския град Филах. Сцената на „Кремълския двор“ е дълга само 1,3 метра и със същата ширина. В залата има места само за осем зрители. В малка дървена театрална сграда, напомняща на павилион, се играят пиеси пред публика, понякога на словенски и немски.

Фонограма

Древните римляни са изобретили първата в света фонограма. Великият древен драматург Ливий Андроник обичал не само да пише пиеси, но и да изпълнява роли в театъра. Един ден той имал силно възпалено гърло. И той намерил изход от ситуацията: драматургът просто отворял устата си на сцената, а момчето, което стояло зад него, произнасяло текста вместо него.

Маноел във Валета е най-старият, работещ театър в света. Театърът, построен през 1731 г., разполага с театрален музей. Залата е предназначена за 650 зрители и има уникална акустика.

На банкноти и монети от много страни има изображения на драматурзи, театри и театрални принадлежности. Например Болшой театър е изобразен върху парите от сто рубли на руснаците. От едната страна на афиша има самата сграда на театъра, обратната страна е илюстрация на скулптурната композиция, която украсява този световноизвестен театър.

Древноримски театър

Древните римляни са обичали да ходят не само в Колизеума за гладиаторски битки, но и в театъра. Често се случвало главният герой да умре по сценарий. И режисьорите решили това: престъпник, осъден на смърт, бил принуден да остане няколко часа като художник, който според сценария бил предопределен да умре. И на сцената този човек всъщност бивал убит. Римската публика била толкова свикнала с гледката на кръв и смърт, че не изпитвала шок или съжаление.

В пиеси и представления е невъзможно да се направи без реквизит. Това могат да бъдат фалшиви, тоест фалшифицирани предмети, които много приличат на реалните. Най-интересните примери за реквизит могат да бъдат намерени в музеите, посветени на театъра и неговата история. Зрителите могат да видят парче от „голямата измама“ отблизо. По света има много театрални музеи. Например Централният театрален музей на Бахрушин, Театралният музей в Санкт Петербург. Театралните музеи често се намират в сградите на самите театри.

Атински театър

Атинският театър по време на разцвета на полиса е трябвало да бъде достъпен за всички свободни атиняни. Тези гърци, които са имали малко пари, получавали безплатни билети за театрално представление.

Телевизионните сериали продължават няколко десетки или дори стотици епизоди. Но в древна Сицилия представленията се организирали с безкрайно продължение. Зрителите се събирали всяка вечер, за да наблюдават по-нататъшни събития от живота на любимите си герои, за да видят борбата на Роланд с маврите. Тези представления продължават от осемстотин години. И днес, на този остров, можете да посетите представления с продължения, които ще се показват на публиката всеки ден в продължение на цял месец. Сицилия се гордее със своята театрална „Санта Барбара“. Това е културният връх на италианския остров.

В театъра на Ренесанса активно се използват жестове на ръцете, пръстите на ръцете, известни от древни времена. Средновековният италиански театър бил пълен с жестове на нещастие (ръце вдигнати, главата обърната към тавана, символизираща небето) и злорадство (див смях).

Американски театър

Америка има уникален театър. По време на Голямата депресия в САЩ парите бързо се обезценяват. Затова Робърт Портърфийлд от Вирджиния излиза с индивидуален чип. Започва да начислява такса за влизане в театъра не в пари, а в неща и храна за точно 40 цента.Хората носели съдове, храна, бижута, предмети от бита, дрехи. Това се приемало като такса, начиалена за закупуване на билета. По това време много театри в САЩ възприели тази идея.

Днес в американските щати вече няма такава тежка икономическа криза, както през тридесетте години на миналия век. Но въпреки доброто финансово състояние на страната, театърът на Вирджиния все още приема храна като начин на плащане. Тази традиция скоро ще навърши 100 години. С този необичаен подход при заплащане на билети този театър винаги привлича много зрители.

Лондонски театър

Театърът „Барбикан“ в Лондон направи много оригинално шоу преди повече от десетилетие. Вместо да седят на обикновени столове, хората гледали театралното представление от леглата си. За удобство им бяли предоставени легла с пера, възглавници и одеяла. Те имали право да заспиват и никой да не ги безпокои, на сутринта се очаквало всички да закусят в леглото. Създателите на това представление си поставят за цел да излекуват нервната система на публиката и да се прочуят с оригиналността на подхода си към постановките на представления.

Древният драматург Фриних толкова натъжил публиката със сцени за опустошението на гърците, че всички зрители, седнали в креслата, се разплакали. Драматургът бил изправен пред съда, той бил глобен и вече нямал право да представя пиесите си.

Пантомими

Древните римски гетери (свободни и независими римляни) в древни пантомими са били облечени в прозрачни туники. По време на представлението те били изложени пред обществеността. Веднъж римският владетел Юстиниан, в театъра видял един от хетеросексуалистите на име Теодора и се влюбил в нея при вида на красивото тяло на красива римлянка. Скоро императорът се оженил за тази красавица.

Завесата на римския театър била много оригинална. Тя не се разпространява в страни, не се издигна нагоре, а потъва в дупка в пода.

Испанският комедиен театър Teatreneu е много оригинално място. Там зрителите купуват билети не преди представлението, а плащат след него. Таксата зависи от броя усмивки на публиката по време на представлението. За една усмивка, която се чете от специално устройство на стола, трябва да платите 30 цента. Максималната цена на билета е 24 евро, така че след осемдесет усмивки можете да се смеете до сълзи без риск да изпразните портфейла си. Спектаклите на този каталунски театър са много популярни сред европейската публика поради колоритния им подход към билетите.

Театър в Китай за хора с увреден слух

Китайският театър за хора с увреден слух и глухи е най-големият от всички останали подобни театри в света. Височината на Перлата на водата е около петдесет метра, дължината е 145 метра, а ширината е 215 метра.

В древните театри голямо внимание се отделя на аплодисментите. Публиката трябвало да ръкопляска в посочения час. И един йонийски театър въвел традицията да кани на своите представления едноръки войници, загубили ръка в битки. Пред войниците били засадени плешиви роби. Войниците с увреждания в точния момент, с единствената си ръка, пляскали робите по плешивите им глави. Тези звуци бяха като аплодисменти. Оригинално, но жестоко, но такива били времената.

Покровители на театъра са музите на Древна Гърция: Мелпомена, музата на трагедията и Талия, нейната сестра, която отговаряла за комедията. Музите в Елада били покровители на изкуствата, могъщи богини.

През 1962 г. е установен Световен ден на театъра, който се отбелязва ежегодно на 27 март. Инициатор на театралния празник е организацията „ЮНЕСКО“.

Индонезийският куклен театър „Wayang“ традиционно поставя своите представления въз основа на вяра в духовете. Жителите на тази страна вярват в езически суеверия, затова ходят на театър само през светлата част на деня. Освен това мъжете и жените в кукления театър са разположени отделно един от друг. Това води до факта, че представителите на силния пол виждат ярко оцветени кукли, а жените гледат сенките на куклите.

В комедиите на древен Рим било забранено да се изобразяват гражданите на Рим по смешен начин. Затова шегите в комедиите били насочени изцялоо към гръцкото население, техния бит и обичаи.

Норвежки оперен театър

Столицата на Норвегия е известна със своята креативност. В центъра на Осло има огромен оперен театър от мрамор и стъкло. Сградата е дълга няколкостотин метра. Театърът има наблюдателна площадка и е разположен по крайбрежието. Театралната сцена е шестнадесет сцени, които са независими и могат да се движат под различни ъгли. Конструктивизмът на норвежците вкарва театралите в емоционален транс от културния шок, който виждат. През десетте години от съществуването си оперният театър вече е посетен от над 8 милиона зрители. Оперните представления в този театър винаги са оригинални и разнообразни.

Маските са символ на театъра. Театралните маски произхождат от древна Гърция. В древни времена всички представления са се провеждали по улиците и арените. Зрителите на последните редове трябвало да видят какво се случва на сцената, така че ярките маски им помогали да разберат каква роля играе актьорът.

Французинът Габриел Морис е изобретил стойката за плакати през 1868 година. Парижките власти му позволиха да постави стълбове с афиши на предстоящи представления и концерти, но за това французинът поел ангажимент да убеди парижките портиери да оставят метли и лопати вътре в бордюра, за да поддържат улиците на града чисти.

Древноримските комедии завършват с думите „Finita la Comedy“. В днешно време това е стабилен израз, който е познат на всички и означава край на нещо.

Римският император Нерон се смятал за велик актьор. Той карал хората да идват на неговите представления и да бъдат внимателни зрители. Повечето от римляните смятали императора за посредствен актьор, но трябвало да ходят на представления с участието на диктатора, в противен случай ги чакало смъртното наказание. Пазачите ходили ​​в къщите на римляните и търсели онези, които са се укрили да отидат на театър.

Разкрихме Ви супер интересни факти за световния театър. Някой от тях може би сте знаели, други не. Споделете ни в коментари под статията за други одобни факти, които сме пропуснали.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *